Едно момиче в Япония
текст: Мила Петкова
Момичетата от Града
Напоследък започна да става традиция за мен да посрещам рождения си ден, покорявайки нова земя. Тридесетият ми рожден ден не бе изключение. След много пътешествия из Европа възможността да отида в Япония бе най-вълнуващото нещо през изминалата година. Двете седмици, прекарани там, не промениха живота ми, но ми дадоха храна за размисъл, а това за мен е много.
Токио, Япония

снимки: Мила Петкова

Започнах 2015-та година с решението да продам първата си кола. Никога преди това не бях усещала колко много те дърпа назад притежанието на прекалено много вещи. Колкото и да го обичах, автомобилът трябваше да си отиде, защото удоволствието от карането му започна да става по-малко от грижите, свързани с притежаването му. В деня, в който продажбата стана реалност, купих билетите до Токио и не съжалих и за минута. Желанието ми да бъда по-свободна надделя и се надявам, че то ще ме води напред през следващото десетилетие от живота ми.

Какво открих в Япония?

Пристигайки там, се надявах, че ще се пренеса в един непознат различен свят, едва ли не на друга планета. Вече ми бяха разказвали колко много се различава Азия от Европа и желаех силно да посетя това различно, приказно място. Реалността обаче рядко оправдава очакванията. Токио е една нормална столица – на едни места доста сива и мрачна, на други величествена и достолепна. Нищо повече, нищо по-малко.

 

Япония

снимки: Мила Петкова

 

Първото, което видях там, бе огромната маса младежи, излезли вечерта на Хелоуин около известното кръстовище до станцията Шибуя – едно от най-оживените места в града. Нямах у мен адреса на домакините ми и не познавах града. За пръв път, откакто бях малка, изпитах истински страх да не се изгубя в тълпата от зомбита, котки, призраци и пирати. Осъзнах, че хората навсякъде си приличат и обичат да се забавляват. Хелоуин не стана толкова популярен празник навсякъде, защото светът се американизира, а защото хората обичат да носят маски и да празнуват заедно, това е…

С какво ме впечатли Япония?

Спокойствието – никой не изглежда прекалено забързан, дори в Токийското метро.

Велосипедите, парковете и храната  – безброй велоалеи и места за разходка, много малко коли, невероятно чист въздух. За две седмици не видях нито един японец с наднормено тегло. Нищо чудно, че средната продължителност на живота там е толкова висока.

 

Япония

снимки: Мила Петкова

 

Духовността – Япония е атеистична и същевременно много духовна страна. Двете основни религии – шинтоизмът и будизмът не са в конфликт и представляват по-скоро житейска философия на приемане. Духовността там не ти дава готови отговори а ти помага да си зададеш правилните въпроси. Харесах това, че в храмовете има не само добри, но и лоши късмети. Листчето с лошия късмет се връзва пред храма, за да не те застигне.

С какво ме разочарова?

Неочаквано многото безсмислени професии – никъде по света не съм виждала толкова хора да вършат работа, която спокойно може да бъде свършена от една табела или пет човека да се занимават с нещо, което може да се свърши от един. От друга страна това осигурява изключително нисък процент на безработицата, така че в общ план сигурно има смисъл.

Кафето – в Япония няма еспресо. Дори най-силното кафе е страшно воднисто. Като се замисля, нямат и много кафенета.

Всичко, което произтича от пословичния японски консерватизъм – от парадокса, че в Япония технологиите се създават, но не се имплементират, до изключително ниското владеене на английски и ролята на жените в обществото. Бизнес сградите там са като разходка назад във времето, където в офиса още използват факс машини и да срещнеш жена там е рядкост. Без съмнение към жените там се отнасят с огромно уважение, но схващането, че мястото им не е в бизнеса и политиката, а у дома, за мен е отблъскващо. Осъзнавам, че то е породено от философията, че всеки има своето малко място в света, а не от омраза към жената, както на други места. Моят западен индивидуализъм обаче не може да приеме този начин на мислене.

japan 07

снимки: Мила Петкова

Какво трябваше да знам преди да кацна в Токио?

Пътуването трябва да се организира от рано. В големите градове като Токио е трудно да започнеш да се ориентираш на място, от една страна защото почти никой не говори английски, от друга защото градът е огромен и ако не планираш внимателно, може да пропуснеш да видиш нещо интересно.

Подгответе си поне карта на метрото и си отбележете станциите близко до интересните за вас забележителности. Ако имате малко време там, планирайте го внимателно.

Носете си пари в брой. В Япония има изключително малко кражби и вероятността да се окажете с откраднат портфейл е малка. От друга страна опасността да не намерите банкомат, който работи с международни кредитни и дебитни карти, е огромна. Не всеки банкомат ще приеме картата ви, в много магазини пос терминалът ще я откаже без причина. Виза картите се приемат (ако проработят), Мастер картите почти никъде не ги приемат. За автоматите в метрото също ще ви трябва кеш. Всичко това е много неудобно, особено когато, като мен, идваш от западна Европа, където си свикнал да използваш почти само карта.

Най-интересните места в Токио според мен:

Зоната около императорския дворец, бизнес сградите в района, централна гара Токио и терасата на покрива на търговския център Kitte. Всичко това си е почти целодневна разходка, не забравяйте да си запазите час за посещение на двореца. Наблизо има и търговски център Bic Camera, където можете да си купите всякаква техника, аз си подарих нов обектив за фотоапарата.

Япония

снимки: Мила Петкова

Тази зона показва истинската същност на града – традиционните сгради и градините на двореца, на фона на които се издигат модерните бизнес сгради, са това, което всеки си представя, когато мисли за Токио. Вечер небостъргачите се отразяват в реката, а бизнесмените пият бира в малките барчета на първия етаж на огромните стъклени гиганти, преди да се отправят към класическата сграда на гара Токио и да се качат на една от десетките линии на препълненото метро.

Гледката от високо – неизменно посетете поне една от кулите Tokyo Skytree, Tokyo Tower или Tokyo Metropolitan Government Building. Аз избрах Tokyo Metropolitan Government Building по няколко причини. На първо място, това е действаща административна сграда, а не туристическа забележителност като останалите две. В работните дни няма опашка, безплатно е да се качиш и целият район е забележителен.  В парка зад сградата има един много красив храм (Kumano Shrine).

Зоната Odaiba – заради интересната модерна архитектура, музей на науките и гледката към моста Rainbow Bridge.

Храма Senso-ji и парка Ueno.

Следващата спирка в пътуването ми бе Киото. Престъпление е да се отиде в Япония и да не се посети старата столица. Ако избирате къде да прекарате най-много време, отговорът е Киото. Киото е много по-малко от Токио, но все пак е с размерите на София. Най-красивите места са извън града или в периферията му за това може да отнеме седмици, докато човек види повечето местности.

 

japan 04

снимки: Мила Петкова

 

Докато в Токио единственият удобен начин на придвижване е с метро, в Киото предпочетох да си наема велосипед. Чичото ми даде карта на града на английски и ми показа къде мога да паркирам колелото в близост до най-известните забележителности.

Веднага се отправих към местността Fushimi-ku и основният храм на Inari – бог/дух на плодородието в образ на лисица. По пътя посетих още два храма. Важно е да се знае, че в Киото има стотици храмове и обиколката с колело позволява да се отклониш от пътя си и да разгледаш всеки малък квартален храм, който ти направи впечатление. Всички са много красиви и ми е трудно да кажа кои трябва да се видят задължително. Аз избрах да обърна най-много внимание на местността Inari и множеството олтари, разположени на различни места в гората и свързани с красиви оранжеви арки. Пътят през гората е дълъг и отнема часове. Просто Киото не е място, в което трябва да се бърза. Времето никога не стига да се видят всички забележителности, просто се потапяш в тази, която си избрал в момента, и не мислиш за друго. В Япония пътят към храма е духовно преживяване само по себе си.

На втория ден посетих местността Arashiyama и красивата бамбукова гора, където времето просто спира. Огромните бамбукови стебла се извисяват до небето и човек се чувства като мравка сред тревата. Непознатата растителност винаги е била това което най-ясно ми напомня, че съм на далечно пътешествие.

За съжаление пътуването до Киото беше кратко, ако можех да променя нещата бих избрала да остана там за около месец и спокойно, без да бързам да посещавам по една местност или дори само един храм на ден. Да потъвам в мислите си, да рисувам, не само да снимам. Сигурно един ден и това ще стане. Един мъдър човек бе казал, че ако стоиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. В Киото разбираш, че това е вярно и въпреки че не е в природата ми да стоя на едно място, Япония ми предаде един ценен урок по съзерцание.

 

екскурзия до япония

 

    Comments are closed.